Home
Wi-Fi Мрежи
Новини
Форум
Информация
За сайта
Здравейте Поставете безплатна реклама за вашата фирма тук. Нека всички знаят за вашият офис или магазин.

Изграждане на безжична домашна или офис мрежа и нейните настройки


В последно време все по-популярен аналог на кабелната домашна мрежа става безжичната й разновидност. Освен значително по-голямото удобство и мобилност, която получаваме, използването на безжична мрежа понякога позволява безпроблемно свързване на повече от една система. Въпреки положителните страни на това да се използва Wi-Fi като алтернатива на окабеляването, понякога изборът на подходящ вид, както и настройването й може да се превърне в доста трудно начинание. Затова нека обърнем внимание както на подходящите видове, така и на правилното им конфигуриране.

Създаването на безжична домашна мрежа дава доста предимства, които далеч не са за пренебрегване. В нея могат да се свързват не само компютри, но и устройства като iPod, мобилни игрови конзоли, аудио- и видеоплеъри и дори локалния домашен сървър, на който да складираме почти всичко. Впрочем наличието на Wi-Fi позволява още нещо – свързване и използване на VoIP телефон, осъществяващ връзка през интернет.

Преди да стигнем до настройването на мрежата, логично, трябва да я изградим. За тази цел е нужно да подберем правилните компоненти, които да взаимодействат безпроблемно помежду си. Това, което имам предвид, са именно безжичните рутери, известни още като точка за достъп, а също и клиентските (мрежовите) карти, които ще поставим на компютрите в мрежата. В зависимост от това какви ще са системите трябва да се ориентираме между различните видове мрежови карти: стандартна PCI карта, когато ще се поставя на обикновена десктоп система; PCMCIA разширителна карта, когато ще се използва в лаптоп със съответния слот, и PCI-Express карта от новия стандарт, използван в мобилните компютри. Последната става все по-популярна и представлява заместител на поостарелия вече PCMCIA стандарт за добавяне на различни карти към мобилния компютър.



Обръщам внимание на тези разлики, тъй като нерядко се случва грешката човек да си купи PCMCIA карта, а когато се прибере вкъщи, да открие, че лаптопът му всъщност е с PCI-Express слот. Всъщност на практика не съществува избор между тези два стандарта, тъй като те не са съвместими един с друг.



Що се отнася до стандартната PCI карта, тя не се отличава по нищо от класическата 10/100 LAN мрежова платка, затова няма нужда да й обръщаме по-специално внимание. След като определите от кой тип следва да бъде разширителната карта, идва моментът да се подбере подходящият стандарт безжична мрежа.

802.11b/g vs Draft n (802.11n)

В момента използваните стандарти за безжична мрежа са основно два. От едната страна стои 802.11b/g, който представлява сравнително евтин вариант на доста добра цена, а от другата – новия 802.11n, известен още и като Draft n (draft – чернова). Конкретно що се отнася до него, макар и доста нов, той вече притежава потенциала да се превърне в отлична алтернатива на досега използвания 802.11b/g. Макар и да съществува обратна съвместимост, важно е да се знае, че използването на 802.11b/g карта в 802.11n мрежа ще доведе до спад в производителността й. Това е така, понеже Draft n мрежата ще премине към режим на съвместимост с 802.11b/g който е наполовина по-бавен от 802.11n.

В основни линии, разликата между двата протокола се състои в добавянето на Multiple-Input Multiple-Output (MIMO) към вече съществуващия 802.11b/g. Най-просто казано, MIMO представлява техника, при която сигналът се разделя на отделни части, изпращани чрез използване на многосекторна антена, всяка оперираща в различна фаза на радиовълната. В зависимост от това дали се търси висока сигурност или скорост, сигналите могат да представляват различни компоненти на основния главен сигнал или еднакви негови копия, изпратени повече от един път. Чрез разделянето на сигнала на отделни фрагменти и последващото им предаване се постига доста добра реализация на паралелно предаване на данните, а оттук и повишаване на скоростта.

Благодарение на добавянето на MIMO към 802.11b/g се стига до значително увеличаване както на обхвата, така и на скоростта, с която се извършва трансферът. За сравнение, при 802.11g разстоянието, на което може да се постигне задоволителен трансфер, е около 35 метра, като скоростта на предаване е средно приблизително 19 Mbit/s. При 802.11n обхватът е увеличен на 70 метра, а в същото време средната скорост, с която се извършва трансферът на информация е около 74 Mbit/s!

Както се вижда, 802.11n представлява доста сериозна алтернатива на класическата кабелна LAN мрежа. За съжаление съществува един негов недостатък, който засега ограничава широкото му приложение, и той е именно неговата себестойност. Обикновено продуктите, поддържащи Draft n, са доста по-скъпи от обикновените 802.11b/g модели и понякога цената им може да е дори два пъти по-висока. Ето защо при изграждането на домашната мрежа е редно да се обмисли и този аспект.

След като сме се сдобили със съответния рутер, идва ред и на това да го настроим по такъв начин, че да получим максималната за него възможна производителност.

Настройки на рутера



Всъщност терминът “изграждане” звучи доста сериозно, но на практика се изчерпва с простото свързване на безжичния рутер към кабела на външната мрежа и поставянето на разширителната карта в лаптопа (или десктопа). След като извършим тези не особено сложни операции, следва да се занимаем с настройването на рутера– както за да постигнем максимална ефективност от мрежата, така и за да избегнем “закачането” на нежелани клиенти към нея.

Обикновено за да конфигурираме рутера, е нужно да свържем към него компютър, с който да извършим тази дейност. За тази цел може да използваме както обикновен мрежов кабел, така и самата безжична мрежа. В случай че компютърът ни открива рутера като точка за достъп (Acces Point – AP), осигуряваща покритие, може да се насочим към втория вариант. Независимо от това как ще осъществим връзката, в 99 % от случаите конфигурирането става чрез уеббраузър, чрез достъп през уебадреса на рутера, който почти винаги е 192.168.0.1. В зависимост от модела той може да е по-различен, но със сигурност ще го намерите в ръководството към продукта. В този момент от настройката вероятно устройството ще ви попита за потребителското име и паролата, която също ще намерите в ръководството.

Впрочем един съвет – ако не успеете да се включите дори с потребителското име и парола, описани в ръководството, има вероятност те да са били променяни в някакъв минал момент. В подобен случай просто е нужно да се рестартира чрез задържане на съответния бутон на гърба му, при което се зареждат настройките по подразбиране. Според модела и производителя на устройството, понякога се налага мрежовите настройки за IP адреса на системата, от която се свързвате с рутера, да се поставят на автоматично конфигуриране.

След като влезем в рутера, имаме три основни групи настройки, с които трябва да се занимаем най-напред: Internet, Wireless и Local Network. Първата се отнася за това какъв да е IP адресът на устройството към “външния свят”, wireless – за конфигурацията на безжичната мрежа, поддържана от рутера, а local network – за собствената му мрежа.

В секцията за Internet трябва да въведем IP адреса (ако има такъв), с който собствената ни система се идентифицира пред доставчика ни на интернет. Тук няма по-специфични настройки, на които да се обърне внимание, а в случай че доставчикът ни използва DHCP сървър, може да ги поставим на автоматично конфигуриране. Една важна подробност, на която трябва да обърнете внимание, е МАС адресът на рутера. Напоследък повечето интернет доставчици идентифицират клиентите си по МАС адрес на мрежовата карта и при неговата смяна локалната мрежа изчезва (както впрочем и връзката с интернет). Повечето рутери имат възможност за променяне на техния МАС адрес, така че единственото, което е нужно, е да разберете какъв е бил той на мрежовата ви карта, а после да го зададете ръчно. Ако тази функция липсва, добре е да се обадите на интернет доставчика си и да го информирате за смяната.



Както споменах, секцията Wireless е мястото, където се конфигурира безжичната мрежа. Тук се избира какъв да бъде нейният тип, а също и нивото на сигурност, което тя ще притежава. В зависимост от вида на клиентското устройство и на поддържаната мрежа от рутера, следва да изберем кои протоколи да се поддържат. В случай че това са едновременно 802.11b, 802.11g и 802.11n, трябва да се знае, че скоростта на мрежата може да е по-ниска от тази при поддръжката само на 802.11n.

Сигурността на мрежата ни определя кой може да се “закачи” към нея и съответно да получи достъп до интернет. Обикновено тук разполагаме с избор от три стандарта за сигурност, при които се използва кодирана парола: WEP, WPA1 или WPA2. Най-слабият вариант за сигурност представлява WEP, при който също така е невъзможно използването на 802.11n. Ето защо, ако разполагате с рутер и мрежова карта, съвместими с Draft n, никога не използвайте WPA защита на паролата, тъй като тя ще ограничи сериозно скоростта на мрежата. WPE и WPE2 са значително по-сигурни от гледна точка на сигурността и се различават по използвания метод за кодиране на паролата.

В последния основен раздел трябва да зададем мрежовите настройки на устройството. Независимо дали ще се използва като рутер на безжична или на обикновена мрежа, тук се задават неговият IP адрес, както и дали да се използва DHCP сървър. Употребата на последното означава, че компютрите, свързващи се към рутера, ще получават от него своите IP адреси. Общо взето, с това се изчерпват повечето универсални настройки на рутерите, но ако желаем да постигнем максимална съвместимост и скорост с всички програми, следва да обърнем известно внимание и на останалите параметри на устройството.

Настройки за напреднали, или как да проработи IP радиото ми

Всъщност конфигурирането на тези опции далеч не е нужно само в случай че искаме да излъчваме (или слушаме) собствено IP радио или телевизия, но и когато имаме проблеми със свързването както на някоя игра, така и на дадена програма с нейния сървър. Ако желаем да хостваме собствен уебсайт, може да ни бъде доста удобно използването на функцията “виртуален сървър”, налична при повечето рутери. Тя позволява към публичния порт на определен IP адрес от вътрешната мрежа да се асоциира произволен порт от външната мрежа, поддържана от рутера. По този начин всички уебобръщения към този порт, ще се препращат към асоциирания към него порт на съответния IP адрес, на който ще ги очаква съответното приложение или сайт. Един елементарен пример представлява асоциирането на порт 8888 от външната мрежа към порт 80 на IP 192.168.0.50 от вътрешната, където се хоства нашият уебсървър и съответната страница. При постъпване на заявка към порт 8888 тя се препраща от рутера към порт 80 на тази система, откъдето се поема от уебсървъра.

Подобна настройка представлява функцията port forwarding, позволяваща директното препращане на трафика от даден порт (или диапазон от портове) към определено IP. Това например позволява поддържането на игрови сървър, към който рутерът ще препраща постъпилите за него заявки на дефинирания от нас порт.

Една доста удобна и интересна функция представлява т.нар. QoS Engine. Напоследък тя се среща при почти всички модели рутери и позволява както командване на трафика, така и приоритетизация на дефинирани от нас пакети, които не трябва да се забавят. При активирането и използването на QoS Engine можем да задаваме максималния възможен трафик за всяко дефинирано от нас приложение.

Далеч по-интересна обаче е функцията за приоритетизиране на трафика според посочени от нас правила. Тази функция ни позволява да зададем по-висок приоритет на трафика, генериран например от дадена игра, за сметка на посочен от нас трансфер, оставащ на заден план. Като примерна ситуация може да се посочи задаването на приоритет 1 на трафика за произволна игра и в същото време задаване на степен 10 или повече на програма за даунлоуд. Така едновременната работа на двете няма да има за резултат увеличаване на лага по време на игра например.

Почти всички налични в момента рутери на пазара имат възможност за двупосочно филтриране на трафика, преминаващ през тях. Това позволява както ограничаването на достъпа до даден сайт (например с цел родителски контрол), така и на изходящия трафик от посочения от нас IP или МАС адрес във вътрешната мрежа. Системата е достатъчно гъвкава – освен дефинирането на това за коя система се отнасят правилата и кои сайтове са извън правата й на достъп, може да се определи график, в който да са активни тези правила. Доста удобна функция, ако например не желаем детето ни да играе в интернет игрови сървъри, за сметка на уроците си :).

В случай че мрежата е изградена от повече от няколко системи и имате нужда от филтриране на достъпа на някои от тях, повечето рутери осигуряват тази функция. Т.нар. inbound филтър позволява ограничаването на достъпа до желан от нас IP адрес или диапазон от адреси.



Една от най-съществените функции на всеки рутер е поддръжката на защитна стена. Понякога настройването й е относително деликатна задача, тъй като от нея зависят доста програми. В повечето модели рутери не са налични твърде обстойни настройки за поддържаната от тях защитна стена, но съществува една конкретна функция, заслужаваща по-специално внимание. Имам предвид опцията DMZ или Demilitarized Zone, позволяваща посочването на едно IP от локалната мрежа, което да е извън всяка защита, осигурявана от рутера. Макар до известна степен това да е доста подобно на случая, в който изобщо липсва рутер, и системата е директно свързана с интернет доставчика ни, има някои съществени изключения. Когато дадена система е посочена като намираща се в DMZ, рутерът изпраща към нея абсолютно целия трафик, който не е “намерил” своя клиент в защитаваната от него мрежа. В допълнение, рутерът не извършва никаква филтрация или промяна на пакетите, препращани към DMZ системата, нито пък промяна или пренасочване на обръщенията към портовете. Това означава, че компютър, поставен в DMZ, е напълно уязвим от гледна точка на нежелано проникване от натрапници.

Ако все пак си задавате въпроса каква е нуждата от DMZ, отговорът е много прост – при невъзможност да се накара определена програма да проработи в зоната, защитавана от рутера, последният избор остава поставянето на този компютър в DMZ. В случай че тази крайна мярка свърши работа при вас, обърнете внимание на нуждата от допълнителни собствени защити и firewall на тази система.

Advanced Wireless/Network

В тази секция устройствата дават възможност за промяна на доста от по-сериозните настройки на безжичната мрежа. Ето защо е добре да се внимава със стойностите, които задаваме в този раздел, тъй като те могат да имат за резултат и подобряване на работата на мрежата, и тотален срив.

Transmit Power позволява промяната на мощността, с която се излъчва сигналът от рутера, ако има нужда от това. По подразбиране тази стойност е поставена на 100 %, но ако възникнат проблеми с интерференция на сигнала на нечия чужда Wi-Fi мрежа, тя може да се намали именно с цел елиминиране на проблема.

Beacon Period ни дава възможност да променяме времетраенето между синхронизационните сигнали, изпращани от рутера към клиентските карти. По подразбиране избраната стойност тук е 100 ms, а обхватът, в който можем да я променяме, е от 10 до 1000 ms (1 секунда). Намаляването на интервала между сигналите ще доведе до по-високо ниво на синхронизация, но пък ще се губи повече време за извършването й, тъй като сигналът ще идва прекалено често. Увеличаването му, от друга страна, ще позволи предаване на повече полезна информация за единица време, но пък съществува риск от загуба на синхронизацията, при което тя може да се изгуби. Ако имате проблеми със стабилността на връзката и трансфера, може да експериментирате с промяна на този интервал в известни граници.

Опцията Short GI (Short Guard Interval) ни позволява съкращаването на синхронизиращия сигнал до 400 ns, благодарение на което ще се повиши времето, през което се предава полезна информация. Въпреки това използването й може да има за резултат влошаване на връзката, тъй като при употреба на устройството в затворени пространства могат да възникнат интерферентни смущаващи сигнали.

Реалната разлика между 802.11b/g и 802.11n?

В зависимост от това с какви финанси разполагаме, може да избираме между рутери, поддържащи само 802.11b/g, и осигуряващи ни съвместимост и с 802.11n. Но каква е всъщност разликата в скоростта между двата протокола и има ли реално толкова голям прираст, за да си заслужава по-високата цена? За да стане ясен отговорът на този въпрос, извърших тестове с трансфер на данни както с 802.11g рутер, така и с 802.11n. Използваната за това програма беше PerformanceTest v6.0, която притежава функция за измерване на скоростта на трансфер между два компютъра в една мрежа. Тестовите точки бяха 3, като първата от тях осигуряваше пряка видимост между клиентското устройство и рутера, втората беше при едно солидно препятствие – бетонна стена между тях, а третата – две бетонни стени.

При тестването на рутера, поддържащ 802.11b/g резултатите са следните: при пряка видимост осъщественият трансфер е 23 Mbit/s; във втората точка – 17 Mbit/s; а в третата – 14,5 Mbit/s. Както се вижда от резултатите, скоростите, осигурявани от хардуера, който поддържа 802.11b/g, не са особено впечатляващи, но са напълно достатъчни за комфортно сърфиране из интернет и сваляне на данни.

Що се отнася до 802.11n, тук нещата стоят по следния начин: при наличието на пряка видимост реализираният трансфер е 57 Mbit/s; във втората тестова точка – 53 Mbit/s, а в третата – 40 Mbit/s. Резултатите от използването на комплект рутер–карта, поддържащи 802.11n, са доста впечатляващи и определено могат да се конкурират с класическата мрежова реализация с кабели.

В зависимост от това какво съотношение цена/производителност ви е нужно при изграждането на локалната мрежа, може да изберете съответното оборудване, поддържащо 802.11b/g или Draft n.

Автор : Добрил Доков


Намирате ли за полезна тази страница? - да/не.
SEO оптимизация Web дизайн (design) и изграждане на web сайтове (site). | Изгодни почивки | Фирми | Мобилни устройства | Коли
Copyright © 2007 www.RadoSi.com . All rights reserved.